Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на долната челюст излиза пред горната. Устата е широка и достига до под очите. В нея се намират кукообразно закривени зъби. Гръбният плавник е близо до опашния - над аналния. Най-често гърбът е сивозеленикав или жълтозеленикав до почти черен. Страните са сиви или сивожълтеникави с широки тъмни ивици, а коремът - бял с черни петна. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло-35 кг(в долното течение на река Днепър са улавяли щуки и до 65 кг).
Щуката е типична блатна риба. Среща се още в доното течение на реките бключително и в р. Дунав. Хайверът се изхвърля най-рано от цсички наши сладководни риби-през февруари-март, понякога под ледената покривка на водата. Отначало той полепва по дънни растения и предмети, а по-късно губи лепкавостта си и пада на дъното. В зависимост от температурата на водата излюпването става за 7-27 ... Read more »

Шарана е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е вегетарианец, но по-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми. Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки. 
Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест шаран) както и огледалните (голи) шарани.

През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Млките рибки се отглеждат в п ... Read more »

Черния амур е риба от семейство шаранови, разпространен от река Амур на север до Южен Китай. Рядък вид, намиращ се в опасност от изчезване в естествените му местообитания.Сравнително бързорастящ вид, достигащ дължина 120 см. и маса около 30 кг. Тялото му е умерено дълго, плътно покрито с едри люспи. Всички плавници са тъмни, а корема светъл. На външен вид прилича много на белия амур, но се различава по значително по тъмната му окраска, с лилав оттенък. 

Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. 
До преди няколко години той е бил размножаван изкуствено, за да бъдат зарибени някои водоеми с него. 
Тази риба може бързо да наддаде 30 килограма и повече и дължина 120-130 см. Тялото е удължено, почти цилиндрично, покрито с плътни едри люспи. Гърбът е сивозелен, страните изсветляват със златист оттенък. Главата е широка, сплесната отгоре, с голяма уста. Има общи белези с речния кефал.
В млада възраст се храни предимно с планктон. Храната на отрасналите риби се състои само от водни растения - охотно "пасе" тръстика, хвърлена във водата люцерна, листа от зеле, цвекло и други. Затова понякога го заслеват във водоеми с богата растителност, за очистването им от обрастване. 
О ... Read more »

Бабушката е сладководна риба от семейство шаранови, погрешно наричана още червеноперка поради тово че трудно се различава от истинската червеноперка. Бабушката е разпространено в голяма част от Европа и Азия. Завъдила се е в Северна Америка и Австралия, но там се счита за вредител, защото се конкурира за храна с местните риби и мъти водите. У нас е обект на промишлен и спортен риболов и е широко разпространена. 
Живеят огромни популации в повечето езера, язовири и бавнотечащи реки. Тя е основна част от храната на повечето хищни риби у нас.

Развитите риби достигат дължина 45 см и тегло 1.8 кг но такива екземпляри са рядкост. В България най-често се улавят 50-100 грамови бабушки, но в големи количества, тъй като рибите плуват в огромни пасажи. 
Перките на бабушката са оранжеви или с червеникав оттенък. Около лещата на окото също има оранжева шарка. Броят на лъ ... Read more »

Черната мряна, (на латински Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е риба от род Мрени на семейство Шаранови. Тя е една от най-вкусните риби. Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения. Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 см на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг.
мряната се лови предимно в бързите течения и каменисти участъци понякога е много капризна

Уклейката е представител на семейство шаранови. Гърбовете на уклейките е зелен,синьо-зелен или сиво-зелени.Рядко се срещат уклейки с маслинен оттенък по гърба.Перките им са сивкави,а в основата може леко да жълтеят. Уклейките на дължина са между 15-20см. и тежът около 80-100г. Има и някой уклейки на дължина около 25см. и тежът 160-200г. По-големите уклейки скачат над водата и потапят насекоми,за да се хранят с тях,а по-малките се хранят със зоопланктон.

Външният вид на сома е твърде характерен главата е голяма и широка, тялото назад се стеснява постепенно. На горната си челюст има две мустачки, а на долната четири по-малки. Гръбната перка е малка, а аналната е дълга и се източва чак до опашката. На дъжина достига до 5 метра и тегло до 300 кг. Но това може и да е митология, рядко се хващат екземпляр над 100 кг. Ако вие все пак имате късмет и хванете "рибка" над 15-20 кг. значе ще големи късметлий. Сома е хищна риба, като оставим настрана легендите че напада плуващи кучета, разни птици та дори и хора. Месото на сома е богато на мазнини и вкусно с малко кокали.

Използвана стръв при ловене на Сом
Трябва да имаме впредвид че се храни най-често с рибки, жаби, раци, разни насекоми, мекотели и въобще всяка подводна гатинка, е цел на ловеца. Сома ловува от засада, като привечер излиза в плитчините и гони дребосъка. Зимно в ... Read more »

Скобарът е типичен речен представител. Тялото му е сребристо, издължено, слабо странично сплеснато, изцяло покрито с люспи.
Населява течещите води в Европа и Средна Азия. Достига дължина до 50см. и тегло до 2кг.
Масово улавяните екземпляри по нашите реки са в диапазона 300-600 грама.

Риби, приближаващи килограм, вече се считат за едри. Разспространен е в Дунав (популацията му нараства през последните години) и всички негови притоци. От южните ни реки с успех се лови в Марица и някои нейни притоци, Тунджа, Струма и Места.

Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. 
На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. 
Поради това мнозина риболовци са склон ... Read more »

По външни белези паламудът пролича на скумрията. Първата му гръбна перка обаче е много по-дълга. Гърбът е синкав с тъмни успоредни ивици, а коремът-сивкав. Устата е голяма с остри конически зъби. На дължина достига до 85 см, а на тегло-до7 кг.
Паламудът е топлолюбива морска риба. Зимата прекарва в Мраморно море, а на пролет навлиза в Черно море. Половата зрелост настъпва на две, рядко на една година. Изхвърлянето на хайвера става на порции през втората половина на май до началото на август-най-усилено през юни в крайбрежните зони в централната, северозападна и североизточна част на Черно море при температура на водата 18-25 градуса. Яйцата се излюпват за 1.5, 2 денонощия.
Паламудът е голям хищник. Той преследва стадата на хамсията, цацата, скумрията, сафрида и др. Храни се усилено и бързо нараства. В края на първото лято малките имат вече дължина 40--44 см; в края на второто лято ... Read more »

Моруната е най-голямата риба срещаща се в Дунав, има сведеня за екземпляри надхвърлащи два тона тегло и 6 метра дължина. Това е най-голямата сладководна риба.

Преходна риба, навлиза в реките пролетно време за хвърляне на хайвер. Хищник, храни се с различни водни животни. Улавяна е заради месото и хайвера.

Белия Толстолоб достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото и е странично сплеснато с голяма глава, а очите и са разположени в долната и част.Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки.Живее в горните слоеве на водата.Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове.Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м. над водата.

Използвана стръв при ловене на Бял толстолоб
Храни се предимно с водорасли и подводни растения.Виждал сам как колеги го ловят на стиропор.Знам ,че звучи странно но незнам по каква причина му налита...Слага се по 1 или нялколо топченца.Червен домат върши много добра работа,но сам чувал за 1 метод на който са се хващали добри риби.Пружина на тапа,пружината се монтира на около 1,50 м дълбочина слага се рохкава за ... Read more »

Бибанa е риба от семейство Костурови срещаща се и в България. 
Макар и рядко може да бъде обект на спортния риболов.

Mестните я наричат "Лигав костур" заради слузта по тялото. Рибата е с превъзходни вкусови качества - нещо средно между костур и попче, но изключително трудна за чистене, заради бодливата си гръбначна перка и костиците по хриллете с острота на бръснарско ножче.
Навиците и местообитанието на тази риба се препокриват с тези на костура.

В България се срещат три вида- обикновен, високотел и ивичест бибан. Най- разпространен е обикновеният бибан. Дължина до 15- 20 см, тегло до 70- 100 гр.Тялото е късо, сравнително високо, странично сплеснато, покрито със средно големи ктеноидни люспи (със зъбоподобни израстъци). Устата е малка, крайна, със ситни четинковидни зъби. Гръбните перки са срастнали в една, но но отчетливо се различава бо ... Read more »

По външен вид американската (дъгова) пъстърва не се различава много от балканската. 
Гърбът й е по-светъл, а отстрани по дължината на страничната линия се вижда една неясно очертана червеникава ивица, иризираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си "дъгова" (iris=дъга). На дължина тя достига 30-50 см, а на тегло до 6 кг. Родината й е Северна Америка, откъдето била разселена на много места с риборазвъдни цели. Пренасянето е станало чрез оплоден хайвер. 
ДЪговата пъстърва има много предимства пред местната пъстърва: издържа по-високи термператури на водата (до 30 градуса); нараства значително бързо (докато балканската пъстърва за две години достига 170 г, то американската на тази възраст е вече 300-400 г.); не е предирчива към храната; инкубационният й период е значително по-къс (1.5-2 месеца) и др. 
В последно вр ... Read more »