Скобарът е типичен речен представител. Тялото му е сребристо, издължено, слабо странично сплеснато, изцяло покрито с люспи.
Населява течещите води в Европа и Средна Азия. Достига дължина до 50см. и тегло до 2кг.
Масово улавяните екземпляри по нашите реки са в диапазона 300-600 грама.

Риби, приближаващи килограм, вече се считат за едри. Разспространен е в Дунав (популацията му нараства през последните години) и всички негови притоци. От южните ни реки с успех се лови в Марица и някои нейни притоци, Тунджа, Струма и Места.

Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. 
На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. 
Поради това мнозина риболовци са склонни да му приписват едва ли не човешки качества като капризност, коварство и т.н. Истината е, че скобарите, изглежда, инстинктивно изпълняват някои рибешки ритуали, но с такава вдаденост и последователност, че това изглежда едва ли не като съзнателно поведение.

Любимите им места често съвпадат с тези на черната мряна, поради което двете риби понякога се ловят заедно.

Използвана стръв при ловене на Скобар
Изкушаването на скобара към стръвта на въдицата зависи изключително много от уменията ни да захранваме. Подхранването пък е ключат към задържането на рибите в настървено състояние. Много риболовци от собствен опит знаят, че първоначалното захранване е от изключителна важност в риболова на скобар. Често на един речен вир застават по няколко колеги, които ловят на една и съща стръв. От тях обикновено най-добри резултати има този, който е дошъл пръв и е направил началното си захранване. Скобарите са надушили надолу по течението неговата захранка, тръгнали са в редица към нея и след това вече не се отклоняват от избрания път. Независимо, че по него и други риболовци ги засипват с храна, те най-често упорито си държат на редичката и не се отклоняват от нея. Ето защо първоначалната захранка е толкова важна. Тя може да съдържа и глина, за да пуска надолу по течението примамлива мътилка, или пък може да съдържа трици, брашно и галета – все леки фракции, които също могат да стигнат далеч надолу по течението. След първоначалната захранка, която се дава на няколко пъти от по 4–5 големи топки, идва време и за захранването на самото място. Сега вече топките може да са с жилаво измесен хляб с глина. Хвърляме ги групирано, като целта ни е захранката да се заклещи между камъните по дъното и да си остане в избраната от нас зона. Следващата ни стъпка е да подхранваме по принципа на тотото – “с малки суми, но редовно”. 
В момента, когато започват да се обаждат мренки и дребни кленчета, но внезапно изчезнат, значи скобарите са дошли. Обикновено те свирепо разгонват всички риби, които не отговорят на техния размер. Сега вече ни остава само да улучим и стръвта и да започнем вълнуващия риболов с бързия и борбен противник.