Бибанa е риба от семейство Костурови срещаща се и в България. 
Макар и рядко може да бъде обект на спортния риболов.

Mестните я наричат "Лигав костур" заради слузта по тялото. Рибата е с превъзходни вкусови качества - нещо средно между костур и попче, но изключително трудна за чистене, заради бодливата си гръбначна перка и костиците по хриллете с острота на бръснарско ножче.
Навиците и местообитанието на тази риба се препокриват с тези на костура.

В България се срещат три вида- обикновен, високотел и ивичест бибан. Най- разпространен е обикновеният бибан. Дължина до 15- 20 см, тегло до 70- 100 гр.Тялото е късо, сравнително високо, странично сплеснато, покрито със средно големи ктеноидни люспи (със зъбоподобни израстъци). Устата е малка, крайна, със ситни четинковидни зъби. Гръбните перки са срастнали в една, но но отчетливо се различава бодливата част (13-15 бодливи лъча) от меката (11-14 разклонени лъча). Тялото е изпъстрено с многобройни малки тъмни петна.
Разпространение: в Средна и Източна Европа, в Сибир до р. Колима. У нас в Дунав и приустиевите зони на дунавските притоци. Разселена е изкуствено в някои язовири. Обикновеният бибан е дребна, сладководна, дълбоководна, стадна риба. Предпочита бавнотечащи и стоящи водоеми с високо съдържание на кислород. Живее около 6-7 години. Полово съзрява на 1-2 години. През април-май хвърля на няколко порции по 100 хил. хайверни зърна. Храни се с ларви на насекоми, хайвер и личинки на риби. Расте твърде бавно. Плевелен вид.