По външен вид американската (дъгова) пъстърва не се различава много от балканската. 
Гърбът й е по-светъл, а отстрани по дължината на страничната линия се вижда една неясно очертана червеникава ивица, иризираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си "дъгова" (iris=дъга). На дължина тя достига 30-50 см, а на тегло до 6 кг. Родината й е Северна Америка, откъдето била разселена на много места с риборазвъдни цели. Пренасянето е станало чрез оплоден хайвер. 
ДЪговата пъстърва има много предимства пред местната пъстърва: издържа по-високи термператури на водата (до 30 градуса); нараства значително бързо (докато балканската пъстърва за две години достига 170 г, то американската на тази възраст е вече 300-400 г.); не е предирчива към храната; инкубационният й период е значително по-къс (1.5-2 месеца) и др. 
В последно време с нея се зарибяват доста високопланински езера и реки в много страни. Размножителния период в наши условия настъпва през пролетта-от средата на април до май, при температура н аводата 8-10 градуса. Размножаването й по изкуствен начин е сравнително леко. 
На много места у нас са построени изкуствени люпилни, в които се поставя оплодения хайвер. Взимането на хайвера от женаската и спермата от мъжкия става чрез масажиране на коремите на двата индивида.
В рибовъдните стопанства дъговата пъстърва хранят с какавиди на копринената пеперуда, освободени от пашкула след източване на свилата, със ситно кълцано месо и др. В природни условия храната й не се отличава от храната на речната пъстърва.