Всеизвестно е колко много е зависима рибата от атмосферните условия и колко много фактори влияят на успешния й улов. А ако капризите на времето започнат да пречат и на нормалната работа на риболовеца, то тогава обстановката се усложнява допълнително. По-умерените въдичари вероятно ще прекратят излета, но онези, непоправимите ентусиасти, нито от дъжд се плашат, нито от студ или вятър. И за да не останат разочаровани, ще трябва да се съобразяват със създалата се обстановка и да се нагаждат към нея.Често се коментира как се отразяват ветровете върху поведението на рибата и каква е оптималната позиция, която трябва да заемем, за да разчитаме на успех. Но в повечето случаи се говори за открити водоеми, с голяма водна площ, където ветровете вдигат големи вълни. Там действително риболовът се подчинява на силата и посоката на вятъра и често е наложително да се търси подветрен бряг. А и в затворените водоеми рибата се ориентира към строго определени зони според вълнението и размътването на крайбрежните плитчини.Какво е положението във ветровито време при речна обстановка? Как да избегнем неприятните пориви на вятъра, как да го превърнем от враг в ценен помощник по време на риболов?
Тактиката на речния риболов с класически примамки изисква перфектно водене на линията през целия облавян участък. Стръвта трябва да се движи със скорост, максимално близка до тази на течението. Всяко забавяне или избързване на примамката е сигнал за внимание за рибата и може да бъде фатално. Налага се непрекъснато следене не само на хода на плувката, но и на цялостното разположение на влакното от върху на пръта до плувката. А ако се работи с отворен бигел на макарата, с отпускане на свободно влакно, поемано от течението, работатасе усложнява допълнително. Всичко това се постига трудно дори в нормална обстановка, при тихо време. Появата на вятър обаче ще затрудни още повече обстановката. Според посоката си, той ще повлияе на скоростта на плувката, което пък ще се отрази на поведението на стръвта.

Следвайки релефа на околността, вятърът най-често духа по течението или срещу течението на реката. Изключвам от тази тенденция някои наши равнинни реки, които са изкуствено коригирани, оградени с високи диги и превърнати в прави канали. Там ветровете едва ли ще се съобразят с посоката на реката. В нормална речна обстановка обаче, да речем по поречието на Струма или в Искърското дефиле, ветровете обикновено следват течението на реката или пък са точно срещу него. Но реките не текат в права линия. Винаги при ветровито време можем да изберем позиция при завой на реката, където вятърът да духа в удобна за нас посока или поне влиянието му да не е фатално за движението на стръвта.
Съобразявайки се с извивките на реката, трябва да сме наясно какво място да изберем и от коя страна на брега, за да не ни пречи, а по възможност да ни помага вятърът. 

При умерено или по-бързо течение попътният вятър е неуместен.
Той допълнително ще ускорява хода на плувката и стръвта. В бързата вода това не е добра алтернатива както от позицията на рибата, така и заради факта, че ще се налага много често презамятане. Най-добре е да изберем място, където вятърът да е поне страничен, за да не влияе пряко върху поведението на стръвта. Ако бреговете на реката са високи, може да се намери подветрена позиция, която да ни осигури защита от вятъра.

По-добре е, ако в подобна бърза река духа насрещен вятър. Това ще намалява скоростта на плувката, а забавянето на стръвта е по-приемлив вариант отколкото ускорения и ход. Във всеки случай обаче трябва да се съобразяваме със силата и посоката на вятъра при замятане. Олекотената линия при обичайна речна обстановка лесно може да бъде отнесена встрани от желаното място дори при незначителен полъх, камо ли при по-силен вятър. С течение на времето и според посоката на вятъра ще свикнем да предвиждаме евентуалното отклонение в предполагаемата посока. При гъсто населен с въдичари бряг това налага спазване на известна дистанция поради факта, че точността на замятане трудно се контролира. След прибирането на линията и изправянето на пръта вятърът отнася встрани лекото влакно и се налага да вложим доста усилия, докато успеем да достигнем куката и стръвта. Ако пък се изисква често презареждане, този проблем е още по-актуален. При всяко изваждане трябва да се борим с капризите на вятъра, за да съумеем да задържим куката в ръце. 

Ако ловуваме в река с бавно течение, силният насрещен вятър би бил фатален за риболова.
Всеизвестно е колко много е зависима рибата от атмосферните условия и колко много фактори влияят на успешния й улов. А ако капризите на времето започнат да пречат и на нормалната работа на риболовеца, то тогава обстановката се усложнява допълнително. По-умерените въдичари вероятно ще прекратят излета, но онези, непоправимите ентусиасти, нито от дъжд се плашат, нито от студ или вятър. И за да не останат разочаровани, ще трябва да се съобразяват със създалата се обстановка и да се нагаждат към нея.

Често се коментира как се отразяват ветровете върху поведението на рибата и каква е оптималната позиция, която трябва да заемем, за да разчитаме на успех. Но в повечето случаи се говори за открити водоеми, с голяма водна площ, където ветровете вдигат големи вълни. Там действително риболовът се подчинява на силата и посоката на вятъра и често е наложително да се търси подветрен бряг. А и в затворените водоеми рибата се ориентира към строго определени зони според вълнението и размътването на крайбрежните плитчини.

Какво е положението във ветровито време при речна обстановка? Как да избегнем неприятните пориви на вятъра, как да го превърнем от враг в ценен помощник по време на риболов?

Тактиката на речния риболов с класически примамки изисква перфектно водене на линията през целия облавян участък. Стръвта трябва да се движи със скорост, максимално близка до тази на течението. Всяко забавяне или избързване на примамката е сигнал за внимание за рибата и може да бъде фатално. Налага се непрекъснато следене не само на хода на плувката, но и на цялостното разположение на влакното от върху на пръта до плувката. А ако се работи с отворен бигел на макарата, с отпускане на свободно влакно, поемано от течението, работата се усложнява допълнително. Всичко това се постига трудно дори в нормална обстановка, при тихо време. Появата на вятър обаче ще затрудни още повече обстановката. Според посоката си, той ще повлияе на скоростта на плувката, което пък ще се отрази на поведението на стръвта.

Следвайки релефа на околността, вятърът най-често духа по течението или срещу течението на реката. Изключвам от тази тенденция някои наши равнинни реки, които са изкуствено коригирани, оградени с високи диги и превърнати в прави канали. Там ветровете едва ли ще се съобразят с посоката на реката. В нормална речна обстановка обаче, да речем по поречието на Струма или в Искърското дефиле, ветровете обикновено следват течението на реката или пък са точно срещу него. Но реките не текат в права линия. Винаги при ветровито време можем да изберем позиция при завой на реката, където вятърът да духа в удобна за нас посока или поне влиянието му да не е фатално за движението на стръвта.

Съобразявайки се с извивките на реката, трябва да сме наясно какво място да изберем и от коя страна на брега, за да не ни пречи, а по възможност да ни помага вятърът.

При умерено или по-бързо течение попътният вятър е неуместен.

Той допълнително ще ускорява хода на плувката и стръвта. В бързата вода това не е добра алтернатива както от позицията на рибата, така и заради факта, че ще се налага много често презамятане. Най-добре е да изберем място, където вятърът да е поне страничен, за да не влияе пряко върху поведението на стръвта. Ако бреговете на реката са високи, може да се намери подветрена позиция, която да ни осигури защита от вятъра.

По-добре е, ако в подобна бърза река духа насрещен вятър. Това ще намалява скоростта на плувката, а забавянето на стръвта е по-приемлив вариант отколкото ускорения и ход. Във всеки случай обаче трябва да се съобразяваме със силата и посоката на вятъра при замятане. Олекотената линия при обичайна речна обстановка лесно може да бъде отнесена встрани от желаното място дори при незначителен полъх, камо ли при по-силен вятър. С течение на времето и според посоката на вятъра ще свикнем да предвиждаме евентуалното отклонение в предполагаемата посока. При гъсто населен с въдичари бряг това налага спазване на известна дистанция поради факта, че точността на замятане трудно се контролира. След прибирането на линията и изправянето на пръта вятърът отнася встрани лекото влакно и се налага да вложим доста усилия, докато успеем да достигнем куката и стръвта. Ако пък се изисква често презареждане, този проблем е още по-актуален. При всяко изваждане трябва да се борим с капризите на вятъра, за да съумеем да задържим куката в ръце.

Ако ловуваме в река с бавно течение, силният насрещен вятър би бил фатален за риболова.

Спре ли движението на плувката вследствие напора на вятъра, не трябва да очакваме чудеса. По-добре е да търсим позиция, където ще осигурим ход на плувката независимо от поривите. В такава обстановка е по-добре, ако духа попътен вятър. В бавната, спокойна вода ускореният ход на стръвта може да привлече вниманието на рибата.

За казаното дотук многократно ме е убеждавала практиката. Ще дам някои примери като потвърждение, че вятърът влияе твърде различно на риболова според вида и състоянието на реката

Често посещавам река Тополница в отсечката между стената на едноименния язовир и село Лесичово, Пазарджишко. Реката там криволичи в завои, следвайки извивките на релефа. Рибата е съсредоточена в тихи, бавни вирове. Всеки по-силен насрещен (източен) полъх спира хода на плувката, а без движение на стръвта кефалът не посяга към нея. Случвало ми се е да ловувам във ветровито време, когато задължително избирам позиция според посоката на вятъра. Разнообразният релеф позволява това и дори при най-неблагоприятни условия риболовът не е безнадежден. Дори да заема място на вир с насрещен вятър, замятам стръвта между поривите на вятъра, когато течението, макар и за кратко, поема плувката. Само в такива промеждутъци мога да очаквам кълване. В този район имам определени вирове, които избирам според посоките на вятъра.

През лятото риболовствах по завоите на река Искър, в дефилето. Духаше непостоянен вятър, който често менеше посоките си. Докато беше насрещен, бих казал, че ми помагаше, понеже по-бързата вода на повърхността пред мен изтегляше влакното пред плувката и образуваше неприятен "корем". Вятърът ме улесняваше да балансирам линията и да осигурявам нормален ход на стръвта. Направих серия от добри кефали. В следобедните часове обаче посоката му рязко се промени и задуха по течението. Това всъщност е обичайно явление за дефилето, където климатът е строго подчинен на планинската верига на Стара планина. Попътният вятър тотално провали намеренията ми и се наложи, въпреки нежеланието ми, да търся нова позиция. От моето място риболовът стана невъзможен. Вятърът не само че ускоряваше хода на плувката, но и помагаше на влакното да взема аванс напред. И се налагаше почти непрекъснато да обирам "корем".

Ловувах в ранна пролет по река Струма, в района на Бобошево. Улучих ден с необичайно силен и топъл южен вятър. В избрания от мен участък се явяваше страничен и духаше в гръб. Въпреки значителната ширина на реката, в този ден аз без усилия замятах във всяка точка пред мен, дори се налагаше да задържам линията, за да не ми отнесе стръвта на отсрещния бряг. Въпреки усложнената обстановка скобарът кълвеше като побеснял. Ако успеех да издебна кратките промеждутъци на затишие и пуснех плувката по течението, следваше незабавно кълване. В този ден направих рекорден улов и докато в началото се ядосвах на силния вятър, впоследствие започнах да се радвам, че го има. Явно и той спомогна за тази луда активност на рибата. Спомням си, че въпреки удобните места и по отсрещния бряг, които рядко остават свободни, в този ден всички рибари се принудиха да предпочетат подветрената страна на отсамния бряг. В следващите дни бях отново там в тихо време, но този риболов не се повтори.

Когато ловуваме в бистра и сравнително плитка вода, където забелязваме присъствието на рибата, се налага маскировка, макар че и тогава се случва да страдаме от апатия или капризи на рибата. Ако обаче се появи вятър, който да накъдри повърхността на водата, това ще притъпи бдителността й. Вълните пречупват светлината и рибата престава да вижда ясно очертаните образи по брега. Естествено, предпазливостта й намалява, а от това можем да се възползваме.

Ловувах по Струма в горещ летен ден. Бях избрал среднодълбок вир с каменисто дъно. Водата беше бистра и аз ясно забелязвах характерното бялкане на мрените по дъното. Но изглежда и те виждаха мен, понеже пипаха много плашливо, само с единично почукване, на което практически не можеше да се реагира. Упорствах така до обяд със скромен улов от няколко мренки. В ранния следобед се появи вятър срещу течението, който постепенно се усили и образува вълни. Активността на мряната нарастваше успоредно с усилването на вятъра. При това проявите й ставаха все по-смели. Кълвеше стръвно, със забиване на цялата плувка, а хвърлях на същото място, където цяла сутрин ме тормозеше същата тази мряна. Бях убеден, че вълните ме скриха от погледа й, и така тя налиташе без задръжки към предлаганата й стръв.

В реките самата посока на вятъра не може да влияе така рязко на рибата, както в затворените водоеми. Поради по-малката водна площ и липсата на големи дълбочини, тя няма навика да се концентрира в определени участъци при ветровито време. Тук липсва характерното вълнение на големите водоеми, което обогатява водата с кислород и размътва крайбрежната зона. Във всеки случай, посоката на вятъра е от по-голямо значение за риболовеца отколкото за рибата. 

Далеч по-голямо значение върху поведението й оказва самият произход на ветровете.
Студеното ветровито време в късна есен няма как да не се отрази неблагоприятно върху проявите й. В такива дни дори престоят на брега е изпитание за търпението на въдичарите. И тогава трябва да сме доволни дори на скромен улов. Защото вероятността да се върнем с празно кошче е напълно реална. Топлият южен вятър през пролетта обаче трябва да приемаме с надежда, че ще раздвижи все още ленивата риба. А трябва да имаме предвид, че в нашите реки рибата се активизира по-рано отколкото в затворените водоеми.

Ясно е, че не можем и не бива да приемаме еднозначно появата на вятър, когато сме на речен риболов. Едно е да ни разхлажда приятен повей през лятото и есента, а съвсем друго е да ни брулят ледени зимни ветрове. Според сезона и околните температури, ще трябва да преценяваме доколко разумно е да предприемаме целодневен речен излет, ако синоптиците прогнозират ветровито време. И въпреки че понякога затруднява нормалната работа, трябва да умеем да се съобразяваме с посоките му и да се нагаждаме според конкретната обстановка. А ако е възможно, да го превърнем в помощник в риболова.