Язовирните стени винаги са били притегателно място за рибарите. Големите дълбочини в близост до бреговете, където рибата намира спокойствие, предлагат възможности за разнообразен риболов с различни методи и примамки. Вярно, бреговете обикновено са голи, без растителност и възможност за укритие, но пък строго определеният наклон на язовирната стена улеснява избора на оптимална позиция в далечина и дълбочина. И според наклона лесно ще преценим дълбочината на определено разстояние от брега, а тя ще е такава по цялата дължина на стената.

Язовирната стена в класическия си вид е облицована с необработени камъни. Това създава сериозни затруднения за рибарите поради честото закачане на куките. Някои стени на по-новите язовири са изградени от готови циментови плочи ("Огняново", "Ботунец") и там не съществуват подобни проблеми. От друга страна, неравното, назъбено каменисто дъно е привлекателно за рибата поради възможностите за укритие и тя го предпочита. Но точно поради препятствията по дъното обичайните за язовирните дънни въдици отстъпват пред риболова на плувка или пред възможностите, които предлагат изкуствените примамки при търсене на хищници.

Важен фактор при избор на позиция на язовирна стена е посоката и силата на вятъра. Тихото време се предпочита от въдичарите, но не винаги е най-подходящо за риболов. Далеч по-добре е лек ветрец да къдри повърхността и да размества водните пластове, а ако е в гръб, дигата ще ни пази завет и няма да се усеща вълнението. Неприятен е насрещният вятър, особено ако е по-силен. При голяма водна площ се вдигат вълни, които освен че обливат брега, затрудняват замятането и бързо изместват линията от оптималната позиция. При насрещен вятър риболовът на язовирна стена е неуместен.

Стената е от малкото територии на водоема, където можем да очакваме улов на едра риба през целия активен сезон. При това на относително близко до бреговете разстояние, което внася допълнителен колорит на такъв риболов. С въвеждането на авангардна методика в риболова с плаваща въдица, взаимствана от английския риболов, не е проблем стръвта да се подаде дори на 8-10 метра дълбочина и да се фиксира на точно определено разстояние от дъното, където би могла да бъде намерена най-лесно от рибите. Един масивен 10-12-грамов ваглер със съответното утежнение ще осигури достатъчна далекобойност и същевременно стръвта ще слезе за секунди до дъното, независимо от значителната дълбочина. Ако пък оптималната за съответния риболов дълбочина е на близко разстояние, успешно може да се работи и с гол телескоп тип "камшик" или в различните му модификации, използвани най-вече от риболовците спортисти. Този избор е особено уместен, когато се очаква по-дребна риба, която няма да ни затруднява да я изваждаме и без макара. Впрочем, изваждането на едра риба дори да е инцидентно, създава особени емоции при работа с директен телескоп.

Веднага се сещам за интересен епизод от моята практика. Ловувах заедно с колеги на стената на язовир "Лобош". Излизаше каракуда и бабушка, като двата вида редуваха различни периоди на активност. Колегата до мен работеше с гол телескоп и в захранения участък, на дълбочина около 4 метра "скубеше" рибата със завидна интензивност. Въпреки че каракудите не бяха дребни, той ползваше перфектно техниката и ги вадеше без проблеми. До момента, в който поредната му жертва отказа да се подчини и упорито изтегляше ластика от върха на телескопа му. Оказа се охранен, около 3-килограмов шаран, който повече от двадесет минути разхожда колегата по стената, докато най-после се умори и легна в кепа. 

От язовирна стена много резултатно може да се лови костур с плаваща въдица. Раираният бодливец обича междинните водни слоеве и това ни освобождава от риска да замятаме в непосредствена близост до дъното. И ако костурът все пак е навсякъде, то за бялата риба няма по-добро място от язовирната стена, когато става въпрос за риболов на плувка.

Незабравими ще останат излетите ми преди няколко години на стената на поповския язовир "Каваците", когато бялата риба кълвеше като по график - от ранно утро до показване на слънцето над боровата гора по източния бряг. В този период явно се движеше на пасаж, понеже ако уцелех стадото, следваше кълване на всяко замятане, без претенции дали рибката -стръв е жива или мъртва. Но само на стената беше така. По удобните, полегати брегове на язовира проявите и бяха съвсем епизодични.

Язовирната стена предлага възможности за ефективна работа с изкуствени примамки в различни водни слоеве. Вярно, съприкосновението им с дъното е рисковано, но строго определеният наклон, който се запазва и под водата, ни улеснява в преценката до каква дълбочина да пускаме стръвта.

Ползвал съм туистер по стената и околностите на язовир "Душанци". Направих силна серия от костури, като в същото време рибата не приемаше обичайните естествени примамки, които са я съблазнявали в други дни. Когато първоначално избраният туистер беше буквално оглозган от рибите, смених го с доста по-различен и той също се "представи" добре. Но ударите бяха само в дълбочина. В горните водни слоеве силиконовата имитация се движеше необезпокоявана.

От стената на язовир "Огняново" съм ловил кефал на дребна въртяща се блесна. В горещ летен ден изпробвах всякакви примамки в търсене на някаква риба, но без успех. Отчаян, реших да вържа блесна с последна надежда да събудя хищническия инстинкт на кефала. Резултатът учуди и самия мен. Извадих цяла дузина хубави кефали, а отчетох и още удари. На следващия ден, ентусиазиран от успеха, бях отново там, но от лудата активност на кефала нямаше и следа. За да се убедя, че дори и перспективната позиция на стената не гарантира сигурен улов.

Споменах в началото, че дънният риболов се избягва поради риск от закачане в острите дънни камъни, но това не означава, че е неприложим. По водоеми в Търговищка област съм наблюдавал действията на местни колеги. Там залагат дънни въдици на класически "капан", с плочка кюспе или "сандвич", но без каквато и да е тежест. Вярно, далекобойността не е голяма - около 15-20 метра, но за язовирна стена това разстояние е напълно достатъчно. Линията не се изпъва в стандартния си вид (поради липса на тежест), но това не е фатално при шарански риболов, където ударът е рязък и хлабавото влакно не е пречка да усетим закачената риба. А липсата на тежест, която обикновено попада между камъните, намалява значително риска от закачане.

В ефективността на такава постройка на линията съм се убедил нагледно на язовира край село Росина, където в един период се изваждаха шарани само по този метод и само на стената. Впоследствие съм прилагал такъв монтаж и по други язовири от региона, а и не само там. Още през същия сезон посетих язовира край село Д. Камарци, Софийско, и бях единственият рибар, заел позиция с дънни въдици на стената. Опитът ми излезе сполучлив, понеже с тази тактика извадих 5-килограмов шаран, докато колегите от околните брегове бездействаха.

Задължително трябва да спомена, че всякакво риболовно начинание на брега на язовирна стена е свързано с максимално ограничаване на движенията и шума. А риболовът на шаран е немислим без стриктното спазване на това изискване. Липсата на прикрития и невъзможността за избор на уединено място правят резултатите от улова зависим от поведението на околните въдичари.

Спомням си мой дълготраен риболов на язовир "Мраморен", Врачанско. През летния сезон бреговете му са заети от биваци на шаранджии, но стената е сравнително безлюдна. Установихме се там с мои приятели и на плувка, след солидно захранване извадихме няколко шарана. Новината бързо се разчу и още на следващия ден вече имахме последователи. На третия ден мераклиите бяха още повече и съвсем логично - дотам бяха изявите на шарана.

Днес и по-непретенциозните видове, като уклей и бабушка, предпочитат спокойствие и тишина. За тях пренаселените брегове не са пречка за изяви, но все пак поведението им също е подвластно на човешкия фактор, особено ако желаем да ги привлечем в удобна близост до брега. Накратко казано, колкото е по-малко посещавана стената на даден водоем, толкова по-реални шансове за успех имаме. Разбира се, не е възможно ние да определяме концентрацията на въдичари по бреговете и ако се случи да ловуваме на пренаселена язовирна стена, трябва да се надяваме наоколо да се установят колеги поне с необходимата въдичарска култура.

Риболовът от язовирна стена си има своите правила, които понякога са твърде различни от общоприетите. Там рядко се наблюдава масов улов, особено на претенциозни риби. Успяват тези, които се нагодят към конкретната обстановка и съумеят да предразположат рибата с най-подходяща методика на риболов. А останалите цъкат с език и се чудят защо ли рибата не кълве.