За да хванете сом, въобще не е задължително да усвоявате техниката за риболов с кльонк или да обикаляте надлъж и нашир реките, влачейки воблери с размер ХХL. Старата добра дънна линия в определени случаи може да бъде не по-малко резултатна.
 
Дънна линия
 
Сомската дънна линия се състои от мощна пръчка, макара, плетено влакно и тежест, която подбираме според вида на използваната примамка, дебелината на влакното и силата на течението, ако ловим на река,  но обикновено не по-малко от 200-300 г. Най-добре е да използвате подвижна тежест, тъй като тя позволява на сома да вземе примамката, без да почувства съпротивлението на тежестта. Напълно достатъчен е повод с дължина от 40 см. Куката трябва да е здрава, качествена и единична – такива сомът по-дълбоко гълта, а закачането за закачки е по-рядко, отколкото с тройка. Избирайте модели с дълги дръжки – при тях засичането е по-надеждно. Като правило всички места на обитание на сома са силно обрасли, ето защо трябва да сте готови да жертвате доста тежести и куки. Именно и по тези съображения влакното, макарата и пръчката трябва да бъдат достатъчно мощни, позволяващи да извадим сома в твърд и силов стил. В противен случай може да изгубим рибата, закачайки се в някакъв предмет на дъното. Като примамка за дънен риболов на сом отлично подхождат жабата или парче от риба. Жабата може да се закачи както за челюстта, така и за таза. Като правило закачането при втория начин сомът по-лесно и безнаказано  сваля стръвта от куката, но в същото време примамката е по-гъвкава и подвижна. Необходимостта при дънния риболов от жива жаба е въпрос, нееднозначен, особено от етична гледна точка, като в същото време по мои наблюдения тя по-добре съблазнява сома. Парчето от риба е най-добре да се нанизва като хармоника на куката, ако размерът й позволява. Ако ли не, то задължително прекарайте куката през кожата, тъй като в тази тъкан тя се задържа по-добре. Филето може да се замени от глава на някаква риба - платичка или друга подобна риба с тегло от 500-900 г, най-добре прясна. На сомовете особено им допада ароматът на кръв. В някои области много успешно ловят сом на щучи черва, нанизвайки ги на стъблото на куката и законтряйки след всеки отрязък.
В крайна сметка се получава примамка с големината на мандарина. Това е извънредно устойчива стръв, която издържа понякога две-три, а понякога и повече кълванета. Там, където има много сомове, с успех се използва дъждовен червей или грозд от червени червеи. Единственото, на което трябва да се обръща внимание, е да не се бърза със засичането,  тъй като зъбчетата на сомската уста практически напълно съдират от куката и най-жилавия червей. Широко е известен фактът, че сомът, когато търси храна, в голяма степен се ръководи от своето обоняние и осезание. От далечни времена сомът е привличан с различни аромати, нерядко достатъчно екзотични. Например в Русия на река Дон и до ден-днешен се използва пърлено врабче или врана. На река Ебро една от най-добрите примамки за сом е вмирисан калмар, който притежава твърде специфична и трудно поносима миризма. В същото време и съвременната риболовна индустрия не стои на една място. Сред множеството атрактанти се срещат и откровени измами, които в повечето случаи служат единствено за примамване на самите риболовци,  както и такива, които действително работят, и то съвсем не по-лошо от естествените. След замятане трябва да дадем възможност на примамката да падне на дъното, след това да оберем корема на влакното и да поставим мултипликатора на стойката. Сомът като правило достатъчно рязко и решително взима примамката, но ако кълването е внимателно и нерешително, то може да използваме различни сигнализатори. Най-добре е да използвате кръгла тежест с клипс – и за кълването сигнализира правилно, и при вадене не пречи.  Само не забравяйте да привържете сигнализатора за лодката. Ако ловите с макара със затегнат аванс, обърнете особено внимание на надеждното закрепване на пръчката за лодката, защото не са редки случаите, когато след рязко кълване пръчката отлита във водата, като макарата пада. Не повтаряйте чужди грешки!
Ако мястото на обитаване е обширно и добре оформено, на него има няколко места, на които може да ловите успешно. Това на първо място е входът на ямата, изходът от нея и най-дълбокото място в нея. Много добре е, ако в средата на дълбочината има някакъв подводен предмет. Спирайки избора си на някакво точно определено място, трябва да направите няколко прехода със сонара над него, за да локализирате евентуални дънни препятствия и релеф. Замятането трябва да е такова, че стръвта да не се отнася към закачки. Колкото е по-активен риболовецът по време на риболова, толкова той ще е по-успешен. Това правило важи и за дънния риболов, традиционно считащ се за ленив. Ако искате да имате успех, този стереотип не е за вас. Примамката няма смисъл да се намира на едно място повече от 10-15 минути. Ако няма кълване, малко опънете влакното и ако отново няма кълване – повторете. Когато и тогава нищо не стане, просто заметнете на друго място. Колкото по-активно търсите сома, толкова са по-големи шансовете ви да го намерите. Когато сомът се държи нерешително - добре се отчита по индикатора на кълване (с много напразни придърпвания и слаби кълванета), пробвайте по време на поредното кълване малко да го подразните с неголеми, буквално от по 2-3 см придърпвания на влакното към вас. Какво точно усеща сомът при това, аз не зная, но това е проверено нееднократно и наистина действа. Но често кълването на сома преди всичко е много решително и след известно време неголеми придърпвания следва мощно потегляне, отнемащо десетки метри влакно от макарата. Разбира се, толкова влакно на сома не трябва да се оставя, като обикновено са достатъчни няколко метра, докато просто превключите макарата на ход на обиране. Застопорявайки макарата, максимално силно и рязко засечете, тъй като течението и коремът на влакното в голяма степен гасят силата на засичането. Веднъж почувствали на другия край рибата, е необходимо максимално бързо и енергично да я изведете към повърхността, без да й дадете възможност да се скрие в закачките. В противен случай и вие няма да видите риба, а и сомът най-вероятно няма да оживее. Ако линията е достатъчно мощна, то може сомове с тегло до 10 кг да  извадите просто за устата, докато за големите е необходимо да ползвате кука. Най-безопасното вадене на сом става с ръкавица за долната челюст. В случаите, когато рибата ще се пуска обратно, не я вадете от водата с клещи, извадете куката и пуснете рибата. Ако се наложи да вдигате рибата в лодката, използвайте специална чанта или в най-лошия случай мокър найлон.
Ако куката се е забила много надълбоко, отрежете повода възможно най-близо до куката, без да се опитвате да я откачате. По този начин ще навредите на рибата възможно най-малко. Ако решите да я запазите за себе си, може да я извадите и с канджа. Куката трябва да е здрава и добре наточена. Най-удачно е да закачите сома за долната или под долната челюст, както и между хрилете, пак отдолу. В този случай сомът буквално веднага практически престава да се съпротивлява. Извадили го веднъж в лодката, веднага е необходимо да го приспите с удар по главата. В противен случай той ще започне да се бори и шава,  бутайки багаж и правейки всичко в слуз, до което може да достигне. Между другото и вкусовите качества на такава риба са доста по-добри, отколкото на тази, бавно умряла на въздух. Успех!
 
Евгени Спиридонов