Подвижна плувка
За да се компенсира това неудобство, още през миналия век в английската риболовна школа започва употребата на подвижната плувка. 
При нея имаме халкичка или две халкички, през които основното влакно може свободно да преминава. Така при обиране на линията подвижната плувка има възможност да слезе чак до възела на повода или дори до утежняващите сачми. 
При замятане тя лети близо до утежнението и чак след като падне във водата, тежестта повлича линията през нейните халкички. 
Фиксирането на избраната дълбочина става чрез малки пластмасови или силиконови сцепени перли, с възелче от тънък ластик или памучен конец, които се поставят някъде по основното влакно над подвижната плувка. 
Предназначението им е, когато тежестите повлекат основното влакно и то се изниже до избраната дълбочина, стопперлата или възелчето да заседнат в халкичката на плувката и тя да поеме обичайната си роля на показател на кълването. 
С подвижна плувка стръвта вече може да бъде поднесена на значителна, много по-голяма от дължината на пръта, дълбочина. 
Размерите и товароносимостта на подвижните плувки правят възможно и използването на достатъчно тежест за далечни замятания навътре. Ето защо подвижните плувки се употребяват предимно в язовири, където се гони по-едра риба далеч от брега и на значителна дълбочина. Неслучайно класическият подход за риболов на шаран на яз. "Антонивановци" преди години като че ли легитимира този метод у нас. 
Печените колеги знаеха, че този язовир е завирен с цялата гора по дъното и след многобройни късания в закачките намериха цаката на шарана именно с подвижните плувки.

Неподвижна плувка
Има два класически начина за построяване на линията при риболов с плувка. Първият е по-подходящ за дребни и средни риби във водоеми с неподвижни води или реки с бавно до умерено течение. 
Тук плувката се фиксира чрез пръстени от шлаух (шалчета) на нужната дълбочина, утежнява се с необходимия брой сачми, които я балансират заедно с тежината на стръвта. 
Класическият риболов на перо, както още се нарича този вид линия, е отличен начин за действие в близост до брега, в речни вирове и бързеи и в сравнително по-плитки води. 
Главният му недостатък е в невъзможността стръвта да се подаде на по-голяма дълбочина, отколкото е дължината на пръта.