Сомът в наши дни е най-голямата сладководна риба обитаваща водите ни. Едни от най-добрите екземпляри улавяни някога достигат 3 метра дължина и тежат в порядъка от над 100 кг.
Морските обитатели моруните, не могат да се равняват на удоволствието, което носи улова на сом, защото не се хващат, чрез спортен стил риболов и обитават Дунава само в размножителния период. 
Сома се характеризира като риба с голяма глава, мустаци и широка уста. Той достига дължина до 5 метра, а теглото му до 300 килограма. Днес се хващат екземпляри с по-малки размери, но обичайно срещаните и ловени парчета са от по 60 кг и достигат дължина до 2 метра.
Смята се, че европейският сом е роднина с тези видове от, преди ледената епоха. Той е обявен за реликва, поради древната си същност, съхранена до наши дни, която не позволява на никой да го обърка, с която и да било друга риба.
Сома има типично вертикална сплескана глава, преливаща към цилиндричното, меко и лишено от люспи тяло. Главата е два пъти по-голяма в сравнение с останала част от него. Цветът на сома, зависи от местообитавания водоем. Понякога гърбът му е в сиво-черен цвят, може да се срещне в сиво-зеленикав или по-рядко тъмнокафяв. Коремът винаги е по-светъл. От към предната част, близо до аналната, сомът има вертикално и сплескано тяло, а отивайки към опашката се прелива в странично прибрано. При него липсва странична линия.
Гръбната перка е учудващо малка и с няколко меки лъча. Плавниците на гърба му са мощни и имат твърд костен лъч, за аналният плавник е типична удължената форма и простирането й до опашната перка.
Сома има малки очи и лошо зрение. За сметка на него, обаче слуха му е отличен, а обонянието и осезанието изключителни. За зъбите му са специфични малките размери и наклонени навътре такива, които покриват цялата вътрешност. От към горната челюст сома има чифт дълги мустаци, достигащи до гръдните перки, а на долната челюст са разположени други два чифта мустачки.
Сома прекарва зимата в сън. По нашите води обитава естествено Дунава и притоците му, от към долните течения. 
В реките Марица, Тунджа и Струма, по някои канални системи, езера и блата, също се среща. По изкуствен начин е разселен в язовири “Искър”, “Батак”, “Тича”, “Ивайловград”, “Кърджали”, “Александър Стамболийски”. 
Сомът пребивава във води със слабо течение или тези в застой. Харесва дълбокото и там се чувства в безопасност. Смята се за голям домошар, защото е способен да изкара целия си живот на едно дънно място или в някоя яма. Някои от екземплярите при сомовете живеят в скални цепнатини, гнезда направени от самите тях по дъната и т.н. След като мине малката възраст на новородено, сома няма нито един враг във водното царство. По отношение местообитанието му, само друг екземпляр, по-едър от него може да го пропъди от дома му. Когато храната е в изобилие, сомовете са склонни да се заселят по няколко в даден водоем. 
По нрав сома е хищник и неговият великански апетит на исполин от дъната се засища само от голям арсенал рибки, жаби, раци, птици, миди, понякога мърша, червеи, насекоми, пиявици и ларви от тинята. Сома филтрира погълнатите количества дънна тиня и пясък като кит.
Според рибарите на сомове, той харесва кюспе, хляб и дори сапун от домашно производство.
Според ихтиолозите сомът е краен регулатор във водоема. Във водите, които обитава той над десет години, рядко може да има друг господар на водното царство. Налага със сила и дисциплина правата и мощта си, без значение дали на среща има костур, щука, бяла риба, кефал и друга водна войнолюбка.
При сома липсват кучешки зъби, но това не го спира да се справя по страхотен начин с голяма стръв. Например плячката от килограмов костур, не е никакъв проблем. Тактиката му е да стиска здраво жертвата в уста, докато я зашемети, а след това я поглъща цялата.
Сома се храни често и не може да се остави само на нощно хранене. Неговия лов започва от рано сутрин и приключва привечер, когато се качва в горните пластове, за дребни рибки. Ако има храна в изобилие, не се напряга, а се покрива и чака в засада.
През 1959 г. в България е внесен американският канален сом или т.н. Ictalurus punctatus. Той е развъден в язовир “Овчарица”, като топлолюбив вид. В Америка достига до 12 кг, но по нашите води едва 2 кг. Отличава се от обикновения сом по наличие на мастна перка като допълнителна такава, разположена между гръбния плавник и опашния плавник. Храни се с всичко и се хваща на въдица с жива стръв, на тестени примамки, жито или царевица.