Наименование: Уклей
Други названия: уклейка, блескач, терзийка, пръскач, беловар, чаушан
Латинско наименование: Alburnus alburnus

Описание

Уклеят е риба от семейство шаранови. Дебелият и тромав шаран е роднина на малката сребриста рибка.
Размерите й варират в шарени параметри. Най-характерната дължина е между 15 до 20 см, а теглото й достига от 80 до 100 г. 
Добрите въдичари обаче знаят слуичаи, в които са хващани парчета уклей достигащи до 25 см. дължина и по 160 до 200 грама на тегло. Тези данни са посочени е рибарските рубрики “Златната въдица”, “Добър улов” и “Лична слука”, където има и приложения на снимки. Все пак рекордни по размери уклейчета се срещат твърде рядко и те са единични изключения.
Уклеят има продълговато, сплескано в страни тяло и чрез изящество и хармоничност извършва своето придвижване във водата. По гръбчето е покрита от зелени, синьо-зелени или сиво-зеленикави тонове, в по-редки случаи се среща и в маслинов оттенък. Цвета от гръбната и част се прелива по двете страни преминавайки в метално сребристо по люспите. Уклейчето има добре сложени и доста едри люспи за размерите си. Друго интересно, около за тях е, че бързо и лесно окапват при хващане в ръце. 
Цвета на перките е сивкав, но понякога имат леко жълт примес. Интересна е аналната перка на уклея, която има удължена форма, сходна с кил. Очите й са сребристи. Извадена на суша, уклея, както и балканската пъстърва и други водни обитатели, губи красотата от багрите си.
За муцунката на уклея е характерна долната челюст, която е по-дълга и извита към горната. Формата на устата й определя странния начин за хранене, които може да се наблюдава, докато малката рибка дебне мушиците, комарите и други подобни летящи насекоми по повърхността на водата. Често могат да се зърнат уклейчета, които изскачат над водата, това става предимно привечер, щом насекомите се струпат по повърхността. Рибетата атакуват смело, като мокрят, чрез пръските на водата, крилцата им и така спират техният полет. Тази тактика е типична за по-големите екземпляри, които са отраснали. За дребните уклейчета обичайната храна е зоопланктона.
Рибата живее по осем години, а в размножителен период влиза след втората година. През втората половина от пролетта се разпростира в големи пасажи и хвърля хайвера си на части, според градусите на водата. Ако рязко захладнее, уклея спира с изхвърлянето на хайвера и изчаква температурите отново да се качат.
Уклея е широко разпространен по нашите води, но предимно харесва дълбоки и бистри водоеми с чиста вода. Към тази категория се отнасят язовирите, реки със средни течения и други. Блатата, както и горните участъци от реките, са сред не дотам любимите му места, защото температурите са доста по-ниски.
Уклея обитава стоящите и бавно и умерено течащи води, където дълбочината е по-голяма, въпреки, че той живее в по-горния й слой. 
Сред подходящите места за риболов на уклей се нареждат басейни със стоящи води, рязко увеличаващи се на дълбочина и стръмни места, където няма растителност, реките с вирове и обръщащо се течение до достигане на дълбочина.