Общо взето, най-важният критерий, според който се разделят видовете монтажи за риболов на тежко, е типа на тежестта, с която са изградени. Основните монтажи са два – с подвижна и с фиксирана /или крайна/ тежест.

Фиг. 1

Редът на елементите в монтажа с подвижна тежест е: основно влакно, стопер /не е задължително/, тежест, перла, двоен вирбел, повод, кука. При него основното влакно преминава или през самата тежест, или през ухото й. Участъкът от линията, в който тежестта се движи, по принцип е ограничен само от долната страна посредством двоен вирбел. В доста варианти на този монтаж обаче е поставен и горен ограничител - освен обикновен силиконов стопер, за целта може да се ползва мека оловна съчма или да се направи стопер от капронов конец например. Разстоянието между вирбела и стопера зависи от условията, при които се лови, а и от вида на рибата, но няма нужда да е повече от 70 см. По подобен начин се правят и някои монтажи за риболов на шаран –тежестта не е фиксирана, но и не се движи напълно свободно по дължината на влакното с цел шаранът да се самозасече след потеглянето. Съществуват и модификации на този монтаж, при които вместо стопер, отгоре също е монтиран двоен вирбел. Според мен е напълно излишно това раздробяване на линията. Наличието на още два възела допълнително намалява здравината й. Поначало, основната идея в монтажите с подвижна тежест е рибата да не усеща съпротивление при първоначалното повличане на стръвта.

Редът на елементите в монтажа с фиксирана тежест е: основно влакно, троен вирбел, повод – кука, повод - тежест. Тук е най-добре поводът на тежестта да е най-слаб в цялата система, за да се съхрани линията при евентуално заплитане на повода на тежестта в закачки. Отделно от това, при вадене на риба, тежестта отново може да създаде излишни неприятности и това е още една причина да бъде монтирана на сравнително слабо влакно. Друго решение на този „проблем” е, вместо да се ползва по-тънко влакно, се монтира влакно от същия диаметър като основното, но му се правят няколко единични възела, за да се отслаби. На общата картинка съм представил и двата монтажа с вирбел, но невинаги за ключовите места са ползвани такива, по-скоро първоначалният им вариант е с възли /клупове/.

Към тези основни монтажи могат да се добавят и някои по-специфични, предназначени за различните видове риба. Една голяма част от монтажите на тежко са предназначени за риболов на хищници със стръв рибка. За сом, а също и за щука или бяла риба по-долу ще ви представя два монтажа /по един с подвижна и с фиксирана тежест/, при които обаче, за разлика от базовите монтажи в началото на материала, е включен като основен компонент и поплавък.

Фиг. 2

Ред на елементите: основно влакно, стопер, подвижно монтиран двоен вирбел с повод и кука, перла, двоен вирбел /една идея по-голям номер от този на повода/, поплавък, повод, тежест. Като поплавък може да послужи коркова тапа, подходящо оформено парче пресован стиропор или някакъв друг плуващ и непопиващ вода материал. Идеята тук е стръвта /независимо дали жива или мъртва рибка/ с помощта на поплавъка да се задържи по-високо над дъното. В обратен случай, ако стръвта е примерно жива рибка, може да легне на дъното или да се заплете във водната растителност и да стане „невидима” за хищника. Същевременно рибката е свободна да се движи между двата стопера, обловявайки по този начин различни слоеве от водата. Поводът, на който тя е монтирана, няма нужда да е по-дълъг от 40 см. Ако пък стръвта е мъртва рибка, този или леко променен монтаж може с успех да се ползва в реките. Подадена по такъв начин, мъртвата рибка не лежи на дъното, а течението я клатушка, дразнейки хищниците.

Фиг. 3

Редът на елементите в този монтаж е: основно влакно, тежест, перла, двоен вирбел, повод, поплавък, кука. Подобен е на предходния, но има едно предимство – може да се използва например при риболов на тежко на бяла риба в затворени водоеми, предвид на това, че при повеждането, хищникът няма да усети почти никакво съпротивление. Разбира се, важно е поплавъкът да е с подходяща хидродинамична форма. Ето и една модификация на горния монтаж:

Фиг. 4

Както е видно от картинката, редът на елементите е почти същият, с тази разлика, че поводът на тежестта е „облечен” в твърда тръбичка, фиксираща стръвта на определено разстояние над дъното, която едновременно с това предотвратява нежеланите оплитания на стръвта около повода на тежестта. Същият монтаж може да бъде “тунингован” чрез изместване на поплавъка върху горната част на тръбичката /т.е. точно под вирбела й/. По този начин дори и малкото влияние на поплавъка върху играта на стръвта ще бъде избегнато. Подходящ е за мнителни хищници като бялата риба, но се ползва и при риболов на щука в затревени водоеми.

На монтажите за шаран няма да се спирам подробно, понеже ще бъдат разгледани в отделна тема.

Монтажите за риболов на фидер са доста разнообразни. Те, в повечето случаи са несложни за изпълнение подобия на обикновените монтажи на тежко, с тази разлика, че вместо обикновена тежест, имат хранилка. Всъщност тук се получава припокриване. Имам предвид това, че един обикновен подвижен монтаж, както този на фиг. 1 - изграден от фино влакно, 10-15 грамова тежест и кука от порядъка на №12 също би могъл да бъде причислен към фидеровите монтажи, независимо че при него липсва основният компонент - хранилката /фидера/, заменена от стандартна тежест. Следват два “класически” подвижни фидер-монтажа:

Фиг. 5

Предвид на това, че при риболова с фидер кълването се отчита по върха на пръчката, то именно подвижните монтажи в най-голяма степен са подходящи за този риболов. Монтажът отляво е вероятно най-разпространеният и използван. Важно при него е поводът на куката задължително да се остави по-дълъг от този на хранилката /същото важи и за аналогичният фиксиран монтаж/. Монтажът отдясно е малко по-особен, някои го наричат “монтаж на затворените възли”. Фидерът /хранилката/ отново е подвижно монтирана, но движението й е ограничено в разстоянието между двата възела на двойното влакно. Реално предназначението му е същото като на обикновения монтаж вляво. Има си и минуси – двойното влакно донякъде пречи на свободното движение на хранилката при замятане и вадене и са възможни оплитания.