Благой Сребрев  

343-килограмовата моруна, уловена през 1996 г. от братя Гаджулови от Ново село. В нея имало 68 кг хайвер, по тогавашни цени около 68 000 германски марки. Виж видеото по-долу. Снимки: личен архив
“Ако не я убиеш, направо си плюеш на късмета. Да не говорим, че може да платиш скъпо, дори да умреш. Затова, доближи ли лодката, да не ти мига окото, да не ти трепва ръката. Грабвай нож, брадва, канджа, кол, кука… Бий, ръгай, режи, сечи, докато спре да мърда. Умре ли, вече е твоя…” Така – на живот и смърт, рибарите по Дунава описват най-великото и най-страховитото за тях събитие, за което мечтаят цял живот – да уловят гигантска моруна.В селата на запад от Видин – Ясен, Флорентин, Ново село, Връв, Куделин, професионалните рибари са около 100. Броят се само тези, които имат собствена лодка и плащат по 120 лв. годишно за билет. Разрешителното не е любителско и дава право на притежателя му да използва мрежи, за всяка от които допълнителната такса е 4 лева. За още 10 лева се купува и една специална тетрадка, наречена “Дневник на риболовеца”. В нея, като в пътен лист, трябва да се записват излизанията на лодката по реката и улова. Всеки лодкар трябва да има също и изкаран “капитански курс” за управление на плавателен съд до 5 или до 10 бруторегистъртона. За да се извади подобна тапия, нещо като шофьорска книжка на лодкар, се ходи на курсове, решават се листовки, връзват се възли. Подобен курс струва 320-350 лева.

От 15 април влезе в сила забраната за риболов, която продължава до 1 юни. Размножителният период, когато рибата си хвърля хайвера, е мъртъв сезон за рибарите. Повечето от тях не се и опитват да излизат с лодките, защото движението по реката се следи денонощно и от нашата “Гранична полиция”, и от румънската. Глобата за обикновените въдичари е от 500 до 1000 лв., а за бракониери с лодки – до 5000 лв. Местните хора се познават с граничарите, но не рискуват да се разправят с тях, защото може да им конфискуват разрешителните - и за риболов, и за управление на лодка.

Моруните са най-големите есетрови риби и изминават най-много километри през размножителния период. Живеят в Черно море, но в средата и края на зимата навлизат нагоре по теченията на сладководните реки и през пролетта си хвърлят хайвера. “Нормалните” размери на моруните в Дунава са около 3-4 метра дължина и 200-300 кг тегло. Справка показва, че най-голямата подобна риба, хваната в българската част на Дунава, е тежала 882 кг. Рекордите са от река Волга. През 1924 г. там извадили 1228-килограмова моруна с 248 кг хайвер, а през 1927 г. – 9-метрово чудовище, тежащо тон и половина.
Нагоре по течението моруните стигат до енергийния комплекс Джердап между Сърбия и Румъния, където Дунава е преграден с язовирна стена. Рибарите разказват, че в средата и края на 80-те години моруните, както и повечето от другите идващи от Черно море риби, са били на изчезване. Местните го обяснява с масовото използване на изкуствени торове по онова време в Източна Европа. Чрез притоците от Унгария, Югославия, Румъния и България отровите от почвата се отичали в Дунава и оттам в морето. Крахът на социалистическата икономика и селското стопанство в повечето от тези страни между 1990 и 1995 г. действа пречистващо на европейската река и моруните започнали да се връщат. Към момента промишлените замърсители са малко, главно в Сърбия, а изкуствените торове са скъпи и не се използват така масово при частната обработка на земята. Затова в Дунава вече има моруни, есетри, чиги, карагьоз (на който западно от Видин казват “риба циганка”).

За да уловят моруна в началото на 90-те години рибарите върнали на мода един позабравен дотогава капан. Това са така наречените “кармаци”. Допреди година за залагането на кармак се плащаха 20 лева на агенцията по рибарство и аквакултури.
Карамакът представлява дълго около 100 метра въже, на което през метър са вързани стоманени куки на 80-100-сантиметров повод. От двете страни на въжето се слагат триъгълни котви от арматурно желязо, които се забиват в речното дъно. Кармаците се залагат напряко на течението. На всяка от 100-те стоманени куки виси завързано парче стиропор, в миналото са слагали дърво. Така течението носи куката и тя се движи.

Така изглежда отблизо т. нар. кармак. Куката е стоманена, наострена на шмиргел, вързана със здраво въже. За примамка служи парче стеропор.
Моруната е дънна риба, която плува бавно, носена от течението. Тя следи внимателно всяко движение наоколо. Когато наближи кармака, играещите куки й правят впечатление и тя се приближава, очаквайки че това са коремите на плуващи умрели или зашеметени рибета, които стават за храна. Щом острието на някоя от куките се забие в тялото на моруната, побесняла от болка, тя започва да се мята и се нанизва и на други от остриетата. Ако не успее да се освободи от тях, макар и с цената на много рани, моруната остава прикована към дъното. Постоянното течение на реката, изтичащата й кръв и непрекъснатата болка постепенно изчерпват силите й.

Възможно е рибата да умре още на дъното, преди рибарят да е дошъл, за да си провери кармаците. Но закачането може да е било и преди час, тогава огромната риба е опасна. Започне ли лодкарят да я дърпа, за да я изкара на повърхността, нейните махове с опашката образуват истински водовъртеж. Затова и веднага, щом се покаже някаква част от тялото на гигантската риба, тя трябва да бъде убита. Иначе може да обърне лодката, недай Боже да я удари с опашка, разцепва лодката на две.

През март и април Дунава е пълноводен, а температурата му е само няколко градуса. Падне ли рибарят от лодката, получава термичен шок и умира удавен след 4-5 минути.
Такъв случай има в Ново село от март 1994 г. Тогава рибар усеща, че на кармаците му се е закачила моруна. Връща се с лодката до брега и взима още двама приятели да помагат. Успяват да доближат моруната до лодката и да я убият. Но те не знаели колко е голяма. Докато единият седи при двигателя в задната част на лодката, другите двама застават при единия борд, вдигат главата на рибата и се опитват да я натоварят в лодката. Духа силен вятър, в реката има вълни. Температурата на водата е 4-5 градуса.

Рибарят Стоил от с. Връв с уловена от него есетра. Снимки: личен архив
Главата на рибата поляга на борда, откъм който стоят наведените мъже. Те дърпат туловището, лодката се килва и двамата политат във водата. Облечени са с шуби и носят ботуши. За секунди потъват като камъни, течението ги повлича. Единият, стигайки на дъното, се заплита в други кармаци и намират тялото му прободено с острите куки след два дни. Другият е отнесен от течението. И досега трупът му не е намерен. Баща му с години е ходил из селото небръснат и казвал, че врачки са видели сина му да лежи в румънска болница. Тялото на този втори рибар вече 14 години, не е открито и погребано… Затова е неговите некролози ги няма през март в Ново село, когато се появяват некролозите за заплетения в кармаците
Моруната, която ги е убила, била извадена същия ден от третия рибар. Тежала 196 кг и имала 45 кг черен хайвер.

Много са и случаите, когато рибарят сам се набожда на кармаците, докато ги проверява. В Ломско преди около 10 г. при подобен инцидент загинал бивш военен.
Още от 90-те години, когато селските рибари започват да вадят по 2-3 моруни на сезон, се завързали и връзките с купувачите. Само 3-4 часа след като голямата риба благополучно е довлечена до брега, пристигат хладилни камиончета, изпратени от големите софийски хотели. Първите контакти са били със закупчици от “Шератон”, после се включили и други реномирани хотели. Килограм месо от моруна се купува на място за 6-8 лева. Малко по-скъп е черният дроб – около 20 лв. на килограм. Но в сделката най-важен е черният хайвер. Цената на деликатеса преди 18 години е бил към 500 долара или 1000 германски марки на килограм. Говори се, че по онова време 1 буркан от 800 г купил в Ново село самият играч на “Барселона” Христо Стоичков. Той казал, че го взима за подарък на своя треньор Йохан Кроиф. И сигурно е било така.

През 2006 г. са били хванати няколко моруни, чиито хайвер е изтъргуван за по 700 евро на килограм. Оттогава риболовът на моруни е обвит в тайнственост. След влизането на България в Европейския съюз кармаците стават нелегални. Агеницията по рибарство не приема споменатата по-горе такса от 20 лева, а забранява напълно използването им. Според евростандартите залагането на тези капани е нехуманно, защото разкъсват тялото на рибата и в повечето случаи тя не се закача, а продължава да плува тежко ранена, докато умре. На рибарите е позволено да уловят моруна само с мрежа, но това е почти невъзможно, твърдят те. Голямата риба се бори и къса с тяло, перки и опашка и най-дебелите върви на мрежите им. Макар че глобата за кармаци е 1000 лева, който иска да лови моруна, трябва да рискува.

Рибарско складче с кармаци. Те вече са забранени за риболов. Снимки: личен архив
“Е, пак носим в лодките мрежи, но инспекторите не пасат трева. То се вижда ясно по тялото на рибата къде е била закачена с кармаци. Единственият начин е да докараш моруната на брега, без никой да те види”, казва рибар от с. Флорентин. На точно на хълма над неговото село има голям наблюдателен пункт на “Гранична полиция”, откъдето гледката към Дунава се открива с километри. Граничарите имат и бързоходни катери, някои от които са немски или руски – втора употреба, и никоя лодка с извънбордов двигател не може да им избяга.

“Преди, като се хване моруна, ставаше празник. Хората се събираха да ядат и пият, а рибарят черпеше. Изкарваха се толкова пари, че да можеш да си купиш нова лодка с моторче за 2000-3 000 лева, а отгоре на това можеш живееш цяла година, без да работиш. Сега трябва да се криеш”, въздишат рибарите. И продължават да си мечтаят да им падне някоя голяма моруна. Ако ще - и да умрат.

343-килограмовата моруна на братя Гаджулови от Ново село

Моруната, която се вижда на записа, е уловена от братята Люби и Асен Гаджулови от Ново село през април 1996 г. Рибата е тежала 343 кг и имала 68 кг черен хайвер. Последните моруни в района са хващани през 2006 г. Кармаците са забранени, а рибарите не искат да купуват специални мрежи за моруна, защото струват 3000-4 000 лв.