Моруната е най-голямата риба срещаща се в Дунав, има сведеня за екземпляри надхвърлащи два тона тегло и 6 метра дължина. Това е най-голямата сладководна риба.

Преходна риба, навлиза в реките пролетно време за хвърляне на хайвер. Хищник, храни се с различни водни животни. Улавяна е заради месото и хайвера.

Белия Толстолоб достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото и е странично сплеснато с голяма глава, а очите и са разположени в долната и част.Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по тъмна, люспите са много малки и тънки.Живее в горните слоеве на водата.Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове.Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м. над водата.

Използвана стръв при ловене на Бял толстолоб
Храни се предимно с водорасли и подводни растения.Виждал сам как колеги го ловят на стиропор.Знам ,че звучи странно но незнам по каква причина му налита...Слага се по 1 или нялколо топченца.Червен домат върши много добра работа,но сам чувал за 1 метод на който са се хващали добри риби.Пружина на тапа,пружината се монтира на около 1,50 м дълбочина слага се рохкава за ... Read more »

Бибанa е риба от семейство Костурови срещаща се и в България. 
Макар и рядко може да бъде обект на спортния риболов.

Mестните я наричат "Лигав костур" заради слузта по тялото. Рибата е с превъзходни вкусови качества - нещо средно между костур и попче, но изключително трудна за чистене, заради бодливата си гръбначна перка и костиците по хриллете с острота на бръснарско ножче.
Навиците и местообитанието на тази риба се препокриват с тези на костура.

В България се срещат три вида- обикновен, високотел и ивичест бибан. Най- разпространен е обикновеният бибан. Дължина до 15- 20 см, тегло до 70- 100 гр.Тялото е късо, сравнително високо, странично сплеснато, покрито със средно големи ктеноидни люспи (със зъбоподобни израстъци). Устата е малка, крайна, със ситни четинковидни зъби. Гръбните перки са срастнали в една, но но отчетливо се различава бо ... Read more »

По външен вид американската (дъгова) пъстърва не се различава много от балканската. 
Гърбът й е по-светъл, а отстрани по дължината на страничната линия се вижда една неясно очертана червеникава ивица, иризираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си "дъгова" (iris=дъга). На дължина тя достига 30-50 см, а на тегло до 6 кг. Родината й е Северна Америка, откъдето била разселена на много места с риборазвъдни цели. Пренасянето е станало чрез оплоден хайвер. 
ДЪговата пъстърва има много предимства пред местната пъстърва: издържа по-високи термператури на водата (до 30 градуса); нараства значително бързо (докато балканската пъстърва за две години достига 170 г, то американската на тази възраст е вече 300-400 г.); не е предирчива към храната; инкубационният й период е значително по-къс (1.5-2 месеца) и др. 
В последно вр ... Read more »