Home » 2015 » June » 16 » За сом по река Дунав ! Спомени ,наблюдения и методи на ловене
5:57 PM
За сом по река Дунав ! Спомени ,наблюдения и методи на ловене

Сома е най-големия хищник в Европа обитаващ пресноводните води, и няма нищо удивително, че хващането на „мустакатия” гигант се явява мечта за всеки риболовец. На практика това не е никак трудно, но затова се иска знания, които се натрупват с години и много практика. Дори и най -малкия елемент в нашето сомско оборудване трябва да бъде с високо качество, а като цяло всичко трябва да е съвършено. Също така важна роля има правилния избор за местата където ще го ловим. 
На река Дунав започнах да ловя сом като ученик , това беше в далечната 1959 г. Когато баща ми ме заведе за пръв път на риболов с лодка. То беше радост ...беше чудо. Цяла нощ не съм спал, че ще тръгваме рано сутринта заедно с негови колеги и ще стоим на реката цяла седмица. То беше такава подготовка. Тогава във всяка къща имаше достатъчно много вино и ракия.. Спомням си, че от къщи баща ми взе една дамаджана с вино. Сутринта рано ..рано с един трактор Щайер с ремарке се натоварихме 8 души с толкова много багаж , че ремаркето едва го побра. Като пристигнахме на Никопол ни чакаха трима приятели на татко с три лодки. Аз татко и още двама рибари се настанихме в лодката натоварени с много багаж . Тогава нямаше мотори на лодките. Помня , че толкова ми беше приятно, пътувахме около половин час за да стигнем на някакъв остров. Като стигнахме и разтоварихме всичко през целият ден помагах да се направи бивак. Една армейска палатка , която сигурно побираше 7-8 човека, гумирани дюшеци. Като свършиха на обяд с подготовката си мислех, че веднага ще почнем да ловим. Нямах на идея как ще се лови. Защото на река Осъм татко ми беше направил една въдица с капронов конец (казваха му филдико) една коркова тапа от бутилка за вино,и едни продълговати олова от кабел ,и ковани куки, които сами изработваха в машинната работилница (тогава се казваше МТС –машинно тракторна станция). Мислех ,че ще ловим с такива въдици.Татко беше ловец и предния ден гърмя по врабчета. Чудех се защо са му толкова много? Като си пийнаха порядъчно и се веселиха , легнаха и така хъркаха , че чак яд ме хващаше . През това време татко ме беше намазал с нещо против комарите, така и не го попитах докато беше жив какво съдържа. Миришеше отвратително на газ. Като се наспаха към 17 часа започнаха подготовката за големия риболов. Каква беше изненадата ми като видях на едни големи мотовилки навито въже и на него навързани куки , толкова големи колкото моята детска ръка. Сигурно са били 10 см. Спомням си , че на татко приятеля беше взел няколко големи обли камъка в лодката. Татко отиде да вземе нещо от палатката. Докато приятеля му връзваше камъка за края на въжето с една много тънка връв оплетена от кълчища, татко се върна с една голяма тенжера. 
Какво беше удивлението ми когато той отвори капака на тенджерата. Вътре бяха пърлените врабчета, които предния ден той беше гръмнал. Започна да ги нанизва на големите куки . Татко взе в ръце мотовилката. След като всичко беше готово ме качиха на лодката и тръгнахме от острова надолу по течението косо към българския бряг.През това време татко развиваше въжето с мотовилката. Приятеля на татко пусна една метална котва . След това пусна камъка. Като падна камъка на дъното започнахме да се прибираме към острова. През това време татко беше завързал другия край на въжето с куките на един забит в земята кол и сложил един голям звънец ,дето го слагат на кравите.. Като хвърлиха първия герим започнаха да разставят и следващите три герима. Този път ми направи впечатление , че слагаха една голяма жаба , на следващата кука сланина която току що беше свалена от огнището. Така редуваха –жаба, сланина.Толкова ми е било интересно ,че ги молех да помагам , а те само се усмихваха и казваха, че най-малкия сом ,който ще хванат ще е по голям от мене и да внимавам , че много обичали да си хапват малки деца. Аз естествено се нацупих , че се отнасят като бебе с мене. Но след 10 минути забравях, че съм сърдит и с интерес следях какво ще сложат на третия герим. Каква беше изненадата ми когато бати Кольо ме взе под ръка и тихо ми прошепна”Хайде идвай да помагаш, вземи цинковата кофа и ела!” Взех цинковата кофа и потеглих след него . На около 20 метра видях едно голямо дървено корито. В него плуваха големи каракуди (бати Кольо ги наричаше косати) , който бяха наловени със серкме предния ден. Сега тези каракуди ги смятаме за трофейни. Напълнихме двете кофи с каракудите и ги занесохме на татко да ги ниже на куките и отново се върнахме да напълним кофите. След като пуснахме и третия герим , бати Кольо каза, че ме взима с лодката да му помагам да ловим с мрежа риба сапица за вечеря. Колко много се радвах, че ще ловя с мрежата. Спомням си , че той сложи един голям гюм дето събират мляко в него. Закачи единия край на мрежата на гюма и го пусна . Бяхме по средата на Дунава и почнахме да се отдалечаваме с лодката като разпъвахме сетката (мрежата). След това изравнихме лодката с гюма и без да гребем се пуснахме по течението . Не знам колко сме плували по течението, може би километър, два? Но като почнахме да събираме мрежата видях колко много сапица се беше хванала. Бяхме хванали две големи щайги сапица. През това време татко и неговия приятел подготвяха софрата , защото щяха да пристигнат и другите рибари, които се бяха настанили малко по –долу на острова. Като свалихме щайгите с рибата започна усилено чистене и подготовка за печене. Спомням си, че татко беше направил на два кола с кръстачка и провесил една голяна рания , където щяха да варят рибена чорба. Постоянно питах татко, кога ще ловим сома, а той се усмихваше и ми казваше да потърпя. След около половин час пристигнаха и другите рибари , един от тях почна да пече изчистената сапица, друг подготвяше фенерите с газ. Въртях се около тях и все не ме свърташе на едно място , исках по бързо да видя как ще хванат големия сом. На една голяма метална скара намазана с парче от сланина бяха наредени около 30 риби. Стъмняваше се. Бързо разпънаха брезента и сложиха всичкото ядене и пиене. И се почнаха едни наздравици, песни. Фенерите бяха запалени, почти се смрачаваше Тъкмо в разгара на яденето и пиенето , звънна звънец на герим. Двама от приятелите на татко грабнаха един от запалените фенери, взеха една от пушките и един голям прът със специално направена кука, подобно на днешните канджи. Затичах се и аз . Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение, при мисълта , че ще видя как се хваща голям сом. Стигнахме до мястото и видяхме кой хлопар на герим звънеше. Бати Методи се качи в лодката като окачи фенера и започна да гребе навътре. По някое време спря и закачи част от герима на клуп в кърмовата част на лодката и започна да гребе към брега. След малко се провикна –„Викай ги, голям е...” Но всички бяха чули и бързо пристигнаха. На 5-6 метра герима беше отхлабен. Бързо се наредиха на въжето и започнаха плавно да теглят , по едно време рязко дърпане и двама паднаха. Пак се изпъна герима. Тази борба не знам колко време трая , но изглежда сома се умори . И взе по-леко да излиза. Но в този момент зазвъняха и звънци от другите герими. На този герим остана татко и бати Методи ,другите хукнаха да търсят кои звънци се обаждат. Аз държах фенера и се взирах на 5-6 метра. Не знам колко време мина, но най-сетне го видях. С огромна уста и големи мустаци. Бати Методи влезе наново в лодката , доближи го, а после го удари с нещо , не мога да си спомня , мисля, че с тъпото на брадва. Хвана въжето и започна да го тегли близо до лодката. Татко обираше освободената част от герима. С големи мъки най-после го измъкнаха . Гледах го с ококорени очи , та той беше три-четири пъти по голям от мене. След един час дойдоха и другите приятели на татко и едвам мъкнеха още четири големи сома. Това бе първия сом , който видях в живота си и трайно се запечати в съзнанието ми. След години ми се отдаде щастието да ловя и аз големи сомове и с годините не ми правеше впечатление и нямаше толкова големи вълнения. Тази седмица преживявания научих много неща за риболова на сом. За една седмица бяха наловени за предстоящия сбор (събор) на село 23 сома от , които най-големия беше 110 кг. , той си и остана най-големия,в живота ми.. За да съхранят сомовете, на острова бяха изкопали на другият ден яма , подобна на землянка , в която бяха сложили слама и блокове лед , който донасяха от гр. Никопол.. По традиция на сбора се събираше цялото село на стадиона на едни дълги маси и се ядеше сом и се пиеше домашно бяло вино. Това са спомените ми от далечната 1959 г. С годините много неща се промениха в риболова по река Дунав, риба все още има , но и тя намалява. Няма ги онези големи сомове , които ловихме през 60 и 70-те години на миналия век. Най-големия сом , който хванах тогава е 74 кг. Сега изпитвам вълнения дори когато хвана 10 кг. сом.
През тези години започнахме да го ловим със саморъчни двуколенни пръчки направени от дуралалуминий. Беше ни ги направил в летище Каменец на струга приятел на моя баща. Те се съединяваха с резба. Той също беше голям рибар. Беше намерил и големи водачи. Направи ни по две въдици 2,40 м. и 3,00 м. Малко тежички бяха, но ние бяхме млади и най-малко това ни е правило впечатление.
Съществуват различни способи за риболов на река Дунав, които искам да опиша в няколко статии.
Днес искам да споделя своите знания в спортния и емоционален риболов на този голям хищник – на спининг. Той според мене най-добре изразява риболова на сом като спорт. Не, че и при другите методи няма емоции и адреналин при неговото ловене.
За да бъдем добре подготвени за риболов със спининг е нужно първо внимателно да се изучим живота и ловуването на този крупен пресноводен хищник. Както всички знаете той ловува нощем, но не рядко може да се храни и през деня, но това се случва напролет.В това време на него му трябва много храна, за да се възстанови след зимния период и да набере сили преди размножаване.Интензивното хранене на сома започва при достигане температурата на водата 8-10 градуса. В това време сома активно се храни през целия ден, понякога в течение на годините съм забелязал, че дори и в прозрачна вода, но обичайно когато през пролетта Дунава приижда и реката е доста мътна. При такава ситуация сома въобще не различава деня от нощта и започа да се храни през цялото денонощие.
Интензивното му хранене не се прекратява дори и в периода на размножаване.. Сома ловува близо до своето леговище. По мои наблюдения през годините на не повече от 100 метра.. И тъй като в повечето случаи на 16 април се забранява риболова, от 1 до 16 април може да имате щастие да уловите добър екземпляр. От една страна, тези сомски гнезда не са идеалното място за риболов на спининг по река Дунав, но все пак сме имали случаи да ловим сомове и в ямите където се размножават. Забелязал съм и още нещо – в различните години периода на размножаване може да се ускори с една или две седмици или да се намали. Сега с годините виждам колко сме били жестоки когато сме го ловили и през този период когато се е размножавал. Но тогава нямаше забрана по Дунава.

След размножаване

След завършване на размножаването проследявахме местата в , които сомовете се хранят и после почиват. Сега е много по лесно със сонара и лодката в продължение на няколко месеца може да проследиш тези места. През годините ние бяхме установили сомските места по протежение от гр. Гулянци до паметниците на гр. Свищов. Само големите наводнения можеха да променят и да принудят сома да търси други места. В такива години ние отново съставяхме карта в продължение на два три месеца през лятото. Този хищник както е известно , избягва дневната светлина и търси места, в които съществуват естествени укрития.Това може да бъдат повалени дървета, големи подмоли и т.н. Главното , че в такива места очите на сома могат в течение на дни да си починат от дневната светлина.По време на летните горещини съм виждал сомове от лодката, които си търкат главата и гърба в паднало дърво и половината им гърбове се виждаха над водата. Така си почиваха почти цял ден. Когато настъпеше нощта те патрулираха около своите владения.В последните години явно са доста наплашени, чак тази година забелязах два огромни сома да плуват на 15 метра от брега на повърхността . През онези години беше разрешен нощният риболов и ние по това време точно през нощта го ловяхме. Когато температурата на водата падне по ниско от 10 градуса, сома се установява в местата за зимуване. Тези хищници се събират в неголямо стадо ориентировъчно по 3-4 големи от 30 кг. нагоре и 10-15 малки до 10 кг. През този период може да ни се усмихне щастието да уловим единични трофейни екземпляри, и с годините практика у мен се затвърди , че есента е много подходящо време за риболов на сом. Най-доброто по това време е когато водата е малко над 10 градуса и то основно нощем.

Активност на сома

За да анализираме активноста за хранене на сома е нужно да си зададем следния въпрос: с какво се храни? На пръв поглед много колеги ще се усмихнат защото отговора е много прост- главната основна храна за него се явява рибата. Но на река Дунав сома се храни с всичко , което живее в тази река във водата и над водата и намиращо се в пределите на досегаемост на неговата голяма уста. Като пример мога да дам водоплаващи птици. През ония години крайбрежните села отглеждаха много патици(юрдечки) и гъски. През 60-те години на миналия век ,когато ловихме от лодката с герими (приапани) –големи въжета с по 30 до 50 вързани куки с нанизани пърлени врабчета, при ваденето на 30-40 кг. сомове аз съм виждал останки от патици , които той повръщаше при ваденето му около лодката. Понякога едва не съм повръщал когато кормихме един 60 кг. сом и видях в стомаха му малко прасенце. В този район имаше наблизо свинекомлекс и умрелите прасета ги хвърляха направо в реката. Той толкова се беше пристрастил, че ние го ловихме от лодката на големи парчета сланина. Най-много се учудвах когато виждах голям плъх да плува чак до средата на реката и веднага от погледа ми изчезва. Но с интерес наблюдавах майка патица с 10-15 патенца плуват на 10 метра от брега и как едно по-едно изчезват. Без шум , без плясъци , просто едно по едно изчезваха. Сома безпогрешно определя такива ситуации и яде докато не се свършат около него лакомствата. Лакомията му няма граници. Яде и раци ,и миди и т.н.Основно сома, както и болшинството хищници се концентрират на такава храна, която в дадения момент, в определеното време се явява най-много и най-лесно достъпна. Ако , например, той в даденото време се е ориентирал на раци, то в това време не употребява друга храна. И това за нас е много важно да определим искуственната примамка, с която да ловим.Като пример мога да ви дам, когато става размножаване на уклея, той се храни само с тях. За толкова много години този анализ ми даде възможност да определя и вида на примамката. Тогава да сложиш голяма примамка –само ще го изплашиш, но ако си изработил добра имитация на уклейка, то напълно може да рзчиташ на успех. И обратно ако сома се храни с голяма риба, около килограм (например когато дунавската платика си хвърля хайвера) няма смисъл да използваш малки примамки. През 60-те години на миналия век ги ловехме с големи руски лъжици с окачени големи ковани тройки и на тях нанизан пискюл дето ги закачаме за конете..
По време на летните горещини сома често ловува на повърхноста. Плясъка на падащата във водата примамка действа на него, като допълнителен призив да търси и атакува. Такъв род сигнали му съобщават за присъствието на водата на жаби, гризачи и такъ също попаднали във водата птици. Затова е нужно да помним, като начало се стараем да презентираме примамката колкото се може по гръмко, второ –бъдете готови към моментален удар. Имах случай когато примамката се удря във водата или секунда по късно той атакува. Внимавайте,при такъв удар съм имал случай когато ми изтръгва въдицата от ръцете и я завлича.Сома не може да определи вида на примамката, а по скоро вижда само силуета и от това следва, че цвета на примамката не оказва голямо влияние за успешния му лов. В това през годините проверих и се уверих . Очевидно, че за риболова му е необходимо някакво друго особено чувство. И това особено чувство е разположено на главата му , конкретно мустаците му.. На Дунава няколко пъти съм наблюдавал от лодката, как сом определя своята жертва на повърхността и как напада. От тук през годините си определях и стратегията и тактиката за ловенето му. .Беше късна вечер. С мой приятел облавяхме устието на река Искър до село Гиген на 150 метра от река Дунав. Като внимателно разглеждах повърхността на водата, аз обърнах внимание на голям гръб, който течението носеше точно срещу лодката. Когато се изравни с нашата лодка, докосна я и бавно се спусна в дълбокото. Друг случай имах на река Дунав –пак бяхме с лодката , това неше през ноща и бяхме запалили обикновен фенер , изведнъж от дълбочината се появи огромна глава на сома , стоя няколко секунди и после бабвно заплува встрани от лодката. Този сом определяше дали този обект е пригоден за ядене, явно тази голяма сянка на лодката не беше за неговата уста. С годините това вече го установих с много примери и с много уловени сомове. Именно така сома определя своята жертва. Бавно се приближава, заема позиция точно под нея и после като отработи данните със своите мустаци, с рязко движение засмуква в голямата си уста. Тези анализи ги правех още като млад и бях много любопитен, много експериментирах при риболова на сом ,и след тези продължителни мои встъпления иска да споделя нещо и в практиката ми на тежък спининг и то точно за за «мустакатия».Тактиката на риболова на сом със спининг трябва да се разглежда под различни ъгли, в зависимост от спецификата на местата за риболов и вида с , който се храни , и примамката , която ще имитирате. Ще се опитам да разкажа за своите наблюдения, изхождайки от многото години опит така както съм видял и преценил.

Ще започна с пролетния риболов на «мустакатия»

Характерната особеност на пролетния риболов се явява голямото ниво на водата, а в някои години с разлива до дигите. Силното течение принуждава сома да се разположи на по плитката вода, недалече от брега. Там където много често се разполагат и неговите жертви, а менюто на сома по това време е доста разнообразно. Голямата и висока вода, като правило е и мътна, което прави сома много внимателен, той през това време може да се храни и през цялото денонощие. За успешен риболов в този период ви трябва задължително лодка, която да ви даде възможност да ловите независимо от разлива на реката. Тактиката на риболова се състои в разполагане на лодката на 10-20 метра от бреговата линия и изпълняване на хвърляния в режим на контролируем дрейф със задържане от друг ваш приятел с греблата.
Там точното хвърляне има ключово значение. По мои наблюдения , а и практиката ни сухо като бивш състезател през 70-те ме убеди , че хвърлянето точно на едно и също място го провокира да атакува. Като плуваме по течението на реката продължаваме внимателно да наблюдаваме нейната повърхност. Особено внимание следва да обърнете на обширните водовъртежи. В такива места се събират по няколко сома с еднакъм размер.В мътна вода е добре отначало да пробвате да ловите на големи примамки (от 15 до 20 см.) примамки. По горе споменах в първите години ги ловехме на големи лъжици, после на големи клаатушки , които ми ги пращаха мои приятели от Съюза, дори си правихме специални от месингови ловни патрони. По късно с течение на годините се учихме да си правим дървени воблери защото можехме да си правим на дървените стругове, а разнообразието, размерите и типовете ни позволяваха винаги да подберем примамка към определеното място и обитаващата в него риба. За Дунава бяхме направили имитация на почти всички мирни риби. Но в интерес на истината трябва да призная, че през 80-те години ми подариха първия купешки воблер, който ме шокира когато би всички мои изработки. През 1988 г. бях командирован служебно за шест месеца в гр. Лвов . Там се запознах с големи рибари ловци на сомове. С тях ходих на река Днепър и река Буг през почивните дни. Една събота ме запознаха с един поляк, който за пръв път ме научи на тези тънкости ,които ви обяснявам. Той ми и подари и първия истински воблер. После сред време разбрах , че той заедно с още двама колеги след години основава в Полша фирмата Salmo .Доколкото смътно си спомням носеше същото наименование като днешните Hornet. С годините изгубих връзка с тези колеги. Та още тогава той ми обясняваше , че много е важно за един воблер са здравите водачи и тройките в един воблер. Проблема се заключава в това, че сома, има челюсти с невероятна сила, способен да изправи тройките, да разкъса всякакво съединение и да направи на пух и прах воблери направени от балсово дърво. През 70-те години имах такъв случай когато в края на устата му беше закачен един воблер и аз да го откача ми стисна ръката. Едва не я счупи. С годините се научихме как да вадим примамките, но тогава се учихме сами .
Като мине рожденният ми ден и Никулден - празника на рибарите ще продължа ..........

 

matey49

www.ribata.com

Views: 780 | Added by: pamashina | Rating: 2.0/166
Total comments: 0
avatar